Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.06.2010 19:04 - ОЩE ВЕДНЪЖ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТТА В ПРАКТИКАТА НА ПСИХОЛОГА
Автор: bps Категория: Технологии   
Прочетен: 5250 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 29.06.2014 01:23


ТЕМА ЗА ОТКРИТА ДИСКУСИЯ:

Още веднъж за поверителността в ПРАКТИКАТА НА ПСИХОЛОГА*

по предложение на д-р Пламен Луков Димитров

Председател на Дружеството на психолозите в България

office@psychology-bg.org

Запазването на поверителността е професионален, правен и етичен дълг на психолозите да не разкриват информация за клиентите си на неоторизирани (трети) физически и юридически лица.

Професионално, правно и морално - психолозите във всички области на професионалната си практика и навсякъде по света са обвързани  както с изискванията на професионалните стандарти, регулациите, уставите и регламентите на професионалните си асоциации и органите, регулиращи професията им, така и с кодексите за професионална етика и професионално поведение (които ги задължават еднозначно) да не разкриват информация за клиентите си на неоторизирани лица. От правна и морална гледна точка, клиентите имат неотменимото право да се предотвратява разкриването на информация, споделена от тях във взаимодействията им с психолозите, без тяхното изрично съгласие.
В изследователската, диагностичната, консултативната и терапевтична практика на психолозите, обичайно се говори за съществуването на два основни вида поверителност  - съдържателна поверителност и контактна поверителност.

Съдържателната поверителност изисква същността или съдържанието на споделеното от клиента или установеното с професионални методи за него да не се разкрива от психолога и да се запазва в тайна от страна на професионалиста. Оповестяване на поверителна информация за клиента, на лица, без право на тази информация, се определя като съдържателно нарушаване на професионалната тайна. Този вид нарушения на поверителността в работата на психолозите може да доведе до търсене на гражданска и професионална отговорност от тях и организациите, в които работят, и до отнемане или ограничаване на професионалната им правоспособност от организациите, към които съсловно принадлежат.

Поверителността на контакта с психолога изисква професионалистите да не разкриват факта, че клиентът се вижда с тях като специалисти в областта на психологията. Оповестяването пред трета неоторизирани страна, че клиентът се среща или взаимодейства от разстоятие (например, по телефона или чрез интернет) с професионален психолог се определя като нарушение на контактната поверителност. Въпреки, че самите психолози често полагат сериозни усилия да се избегне разкриване на самоличността на клиентите им, законите у нас, а и в повечето страни от ЕС като цяло не се отнасят с необходимото разбиране и яснота по въпросите, касаещи защитата на поверителността на контактите с психолозите. Етичните кодекси на Дружеството на психолозите в България (www.psychology-bg.org) и Европейската федерация на психологическите асоциации (www. EFPA.eu) предоставят набор от професионални и етични стандарти  за ръководене на професионалната практика на регистрираните  правоспособни психолози, които, членувайки в тях осъществяват изследователски, диагностични, консултативни и психотерапевтични услуги.  Съгласно тях, задължението на психолозите да защитават и спазват правата на клиентите си на личен живот е от основно значение за валидизация на професионализма им, и двете форми на поверителност – съдържателна и контактна, са обект на защита и регулация на съсловно равнище. Въпреки това, е важно психолозите и техните клиенти да разбират ясно разликата между съдържателната и контактната поверителност, тъй като повечето закони, регулиращи поверителността на правно равнище не защитават отчетливо контактната поверителност. Задължението на психолога да защитава поверителността на работата си със своите клиенти произтича пряко от правото на клиента на личен живот, което от своя страна е производно от по-общата, но централна етична и правна ценност на човешките права за лично самопределение и лична неприкосновеност. В този смисъл, това е правото на всеки човек да определя самостоятелно с кого могат да бъдат споделяни лични данни.

Конфиденциалността или поверителността в този смислов контекст може да се разбира и като професионално и етично задължение на психолозите или тяхна пряка професионална отговорност за подкрепата на правата на клиентите на личен живот, която нaлага да се полагат грижи за опазване на професионалната тайна, и да не се повтаря или споделя с други хора информацията, споделена насаме с тях от техните клиенти. Това, което клиентите смятат, че е лична информация трябва да остане поверително и да се запази като професионална тайна от психолозите като задължение на психолозите е да направят всичко необходимо за осигуряване на поверителността в работата си с клиентите. Ако личната информация на клиента следва да се сподели с друг, това трябва да се направи от клиента или най-малкото със съгласието или разрешението на клиента. В това отношение, правото на клиента на личен живот и правото на клиента за поверителност на взаимодействията му с психолога се припокриват. Доколкото поверителността и неприкосновеността на личния живот са неотменно и върховно право на клиента, единствено клиентът може да се откаже от това си право, ако избере. При вземането на такова решение за отказ от права, трябва да се  гарантира и по възможност документира, че отказа се извършва съзнателно, при пълна информираност и доброволно. Едва при тези обстоятелства психолозите могат етично и законосъобразно да разкриват споделеното от клиента възоснова на неговото документирано информирано съгласие. В професионалната практика на психолозите се предпоставя, че защитата на нечий личен живот и неприкосновеност чрез поддържането на поверителността е основен начин да се изгради доверие и сигурност в рамките на отношенията “психолог – клиент”. Това са доверието и сигурността, необходими за клиентите на психолозите , за да споделят те продуктивно и искрено с професионалния психолог.

В тази връзка, е естествено да се отстоява, че осигуряването на поверителността и защитата на професионалната тайна са задължителни условия за ефективната изследователска, диагностична, консултативна и психотерапевтична работа на психолозите във всички области на тяхната професионална практика. В съответствие с тази гледна точка, се приема, че повечето клиенти не биха чувствали сигурни да обсъждат лични и интимни аспекти от живота си с един психолог, без да е гарантирана поверителността.

Дори съдилищата в много демократични страни с развити професионални практики на психолозите възприемат това основополагащо положение след като Върховния съд на САЩ в делото Jaffee срещу Redmond (1996), постанови,че ефективната психотерапия и психологична консултация зависят от атмосферата на доверие и сигурност, в която пациентът е готов да направи честно и пълно разкриване на факти, емоции
, спомени и страхове.

Поради тази причина самата потенциална възможност за нарушаване на поверителността и неглижирането на необходимостта от мерки за защита на професионалната тайна в практиката на психолозите може да попречат на развитието на конфиденциалните отношения с клиентите, необходими за успешната работа на психолозите.
Възоснова на казаното дотук, можем да приемем, че защитата на неприкосновеността на личния живот на клиента и грижите за запазването на поверителността в практиката на психолога не може да се оповава на заинтересоваността на клиентите и психолозите да постигнат високо качество и ефективност на психологическите услуги.

По-скоро, целенасочената защита на личния живот и поверителността трябва да бъдат поставени на здрава етична, професионална и правна основа. Именно затова кодексите за професионална етика на Дружеството на психолозите в България и Европейската федерация на психологическите асоциации включват задължението на психолога стриктно да защитава поверителността на споделеното от клиента като свой основен етичен принцип и
професионален стандарт, ограничаването и отменянето на които може да се наложи единствено на основата на законосъобразни съдебно-процесуални действия или съдебни постановления.

ЛИТЕРАТУРА:

Lichtenberg, James W., and Pamela L. Knox. "Confidentiality and Legal Privilege." Encyclopedia of Counseling. 2008. SAGE Publications. 17 May. 2010.

American Counseling Association. (2005). ACA code of ethics. Alexandria, VA: Author.

American Psychological Association. (2002). Ethical principles of psychologists and code of conduct. Washington, DC: Author.

Bersoff, D. N. (Ed.). (2003). Ethical conflicts in psychology (3rd ed.). Washington, DC: American Psychological Association.

Jaffee v. Redmond, 518 U.S. 1 (1996). Weifel, E. R. (Ed.). (2006). Ethics in counseling and psychotherapy: Standards, research, and emerging issues (3rd ed.). Belmont, CA: Thomson Brooks/Cole.

Забележка: Становищата и позициите представени в текста са лично мнение на автора (д-р Пламен Димитров) и не обвързват организациите и проектите, в които той е ангажиран. Публикацията цели да се започне открита дискусия в професионалната общност на психолозите и широката общественост по темата за защитата на поверителността в научно-изследователската, диагностичната, консултативната и психотерапевтичната практика на психолозите у нас.



Тагове:   ощe,


Гласувай:
2


Вълнообразно


1. nickolovas - здрвейте
11.07.2010 00:12
Мисля, че текстът е добър и позволява да се разсъждава над поставената тематика. Подкрепям идеята да се организира поне кръгла маса за разискване на въпроса.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bps
Категория: Други
Прочетен: 679614
Постинги: 20
Коментари: 374
Гласове: 53