Ева Папазова и Радостина Антонова 

Една от целите на стратегията „Европа 2020” е делът на преждевременно напусналите училище до 2020 г. в Европа  да е под 10%. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през 2012 г. учениците, които преждевременно са напуснали образователната система у нас са 12.5%, т.е. над 10%.

Отпадането от училище е явление, дължащо се на комплекс от причини. Учениците, застрашени от отпадане, често страдат от липса на мотивация и неадекватни навици за учене, несигурни цели, липсваща самоинициатива, лоша социална адаптация и проблемно поведение. У нас най-честите случаи на отпадане от училище се срещат при децата от ромски произход, като те имат най-много неизвинени отсъствия.

Екип  изследователи от Департамент „Психология“ към ИИНЧ-БАН и фондация „Здраве и социално развитие”, София, проведе през 2013 г. изследване върху училищната среда, като причина за отпадане от училище в юношеска възраст. Установи се, че сегрегираната ромска училищна среда благоприятства в най-силна степен тенденцията към социално отдръпване или отпадане от училище. В интегрираната или  „смесена” училищна среда, където учат и българи и роми, юношите показват тенденция към агресивно поведение и престъпни наклонности (виж Графика 1).



Графика 1. Влияние на фактора училищна среда върху проблемното поведение на юношите (ANOVA)

 Един от пътищата за интегриране на децата от ромски произход в българските училища е чрез интегрирания или „смесения” тип училища (т.нар. вторична сегрегация). Следва да се обърне специално внимание на факта, че този тип училищна среда е носител на агресия сред учащите, т.е.,  необходимо е да бъдат разработени специални програми с финансовата подкрепа и сътрудничество на експерти от МОН, за превенция на агресивно поведение в класната стая, в която учат и българи и роми. Допълнителната подкрепа от учителите и психолозите в училищата, както и привличането на родителите в процеса на активна работа с юношите, са изисквания, които отговарят на културните особености на ромския етнос и в същото време създават предпоставки за преодоляване на социалната изолация, нисък социално-икономически статус и отпадане от образователната система на този етнос. Специализираните центрове в самата общност биха могли да служат като подизпълнители на програми за извънкласна помощ на тези деца, като по този начин се въвличат и хора от общността в този процес.