Ева Папазова
 

 

През последните години, условията, които правят хората щастливи и удовлетворени от живота са във фокуса на нарастващ брой изследвания. Всички хора, независимо къде живеят по света искат щастие, доволство, искренност, спокойствие и удовлетвореност от живота. Позитивната себеоценка и удовлетворението от живота сред младите хора може да бъде надежден индекс за позитивното развитие в дадена държава (Park, 2004). Благополучието на дадена държава не би могло да бъде разграничено от това на благополучието и психичното здраве на младите в нея. През последните 25 години, изследователите и професионалистите в областта на психичното здраве признават, че затвърждаването на традиционните полови роли оказва негативен ефект при подрастващите, и особено в юношеските години, които са годините на експериментирането със себе си и с различни роли (Orenstein, 1994).  Въпреки това, полово-ролевите стереотипи остават широко разпространени в нашата образователна система, както и в обществото като цяло.

Ето защо, търсенето на личностни предиктори, каквито са себеоценката и полово-ролевите ориентации, за обяснение на емоционалният баланс в една преходна възраст каквато е юношеската би могло да послужи като модел за саморегулация и оптимизация на психичното здраве през този възрастов период.

Афективен баланс. Повечето съвременни изследвания операционализират щастието като “субективно психично благополучие” (СПБ), личностните себеоценки относно степентта на позитивен афект, негативен афект и цялостното удовлетворение от живота (Andrews & Withey, 1976; Diener & Emmons, 1984), които са взаимносвързани, но емпирично разграничими дименсии (Lucas, Diener, & Suh, 1996; Stones & Kozma, 1985).

СБП се състои от два основни компонента: (а) оценки относно жизнената удовлетвореност, и (б) афективен баланс или степента, до която нивото на позитивния афект има надмощие над негативния афект в даден живот (Andrews & Withey, 1976; Diener, 1984). Щастието или емоционалният баланс е афективно ориентирана оценка на благополучието (Diener, 1984). Човек, който изпитва много негативни емоции, може да изпитва и много позитивни емоции. Ето защо, емоционалният баланс се разглежда като мултидименсионален, а не като еднодименсионалнен компонент на СПБ (Diener, 1984). Афективния баланс предполага, че благополучието е частично базирано на надмощието на позитивните афекти над негативните в даден живот (Bradburn, 1969). За това, Тайлор (Taylor, 1985; p.262) казва “добрият живот се определя в термините на емоционалното удовлетворение”.

Установено е, че хората със силен невротизъм са по-нещастни, а екстравертите по-щастливи, което предоставя насоки за  промоциране или насърчаване на СПБ (Watson, 2000). Счита се, че до 80% от вариацията на СПБ може да бъде наследствена (Lykken & Tellegen, 1996; Tellegen et al., 1988), като  даден афект остава стабилен във времето сред широко вариращи житейски ситуации (Watson, 2000). Бриф и колеги (Brief et al., 1993) откриват, че както обективните житейски обстоятелства, така и личностните черти индиректно предсказват СПБ чрез влиянието, което оказват на интерпретацията на жизнените събития и обстоятелства.

Всички младежи имат уникални способности и личностни черти, които трябва да бъдат разбирани, като им се дава шанс за изява. Взаимообвързани с тези черти и способности са факторите - пол и възраст. Изследване с либийски юноши, установява, че повече момчета, отколкото момичета са с позитивно чувство на СПБ. Установява се също така, че момчетата преживяват повече позитивни афекти, отколкото момичетата (Ayyash-Abdo & Alamuddin, 2007). Тази находка кореспондира с консистентното откритие в литературата по отношение половите различия и афективния баланс – жените имат по-висок негативен афект, отколкото мъжете (Haring, Stock & Okun, 1984; Байчинска и др., 2009). В изследване с български юноши тази констатация не се потвърждава. Като цяло, почти половината от изследваните юношите са с високо равнище на позитивни афекти, но не се наблюдават полови различия по отношение на тяхната честота (Байчинска и др., 2009).

Половите различия по отношение на СПБ са важни, поради многото усилия, които се правят в съвременното общество да се даде възможност на всички хора да постигнат и използват своя пълен потенциал. В пост-феминистки контекст, това инкорпорира идеята за общество на “равни възможности” (Eagly, 1987). Високият доход, индивидуализма, човешките права и равенството в обществото силно корелират със СПБ (Diener, Diener, et al., 1995). Индивидуалистичните, богати и демократични държави, се характеризират с по-високо психично благополучие на гражданите си (Diener & Suh, 2000). България е страна с индивидуалистична култура, но в изследване с 65 държави тя заема 59-та позиция при ранжиране на стойностите по щастие (Силгиджиян и др., 2007; Inglehart & Klingemann, 2000). В България субективното психично благополучие, както и когнитивният, и афективният му компонент, са много ниски. Обяснението може да се търси в ниските доходи на хората, но като цяло не може да бъде задоволително. В Нигерия например, която е с най-нисък доход от 65-те изследвани държави, СПБ е значително по-високо от това в България (76 срещу 45 % респективно).

Полово-ролеви ориентации. Термина „пол” (gender) изразява практиките, свързани с женственост или мъжественост в социалните взаимоотношения. Половата принадлежност е една от първите социални категории, която се научава от хората (Levy & Haaf, 1994). Познанието идва от основните наблюдения на обществените норми и очаквания, от сравнението на себе си с връстниците, и от отговора на въпросите: “На кого приличам и на кого не приличам”? ”С коя група, мъжка (на момчетата) или женска (на момичетата) съм еднакъв или различен”? (Diamond, 1997).

Полът е важен аспект от формирането на юношеската идентичност (Brown, 1990; Simmons & Blyth, 1987). Момичетата в тази възраст са по-малко склонни да възприемат мъжката доминантност, отколкото момчетата, тъй като това вреди на тяхната Аз-концепция. През юношеството нараства общественият натиск да се държиш по полово-подходящ начин и да се придържаш към полово-ролевите конвенции на обществото. Наблюдава се тенденция момчетата да бъдат по-малко експресивни, когато разкриват своите чувства, като функция от стереотипизирана “мъжествена” полова роля, която предполага избягване на емоционалната интимност. Преувеличаването на мъжката доминантност постепенно намалява обаче към късното юношество (Brown, 1990).

Изискванията на половите роли са в пряка връзка с психичното здраве и различните очаквания спрямо живота (Pleck, 1981). Полово-ролевата ориентация е степента, в която мъжа или жената възприемат себе си като притежаващи характеристики, асоциирани с мъжественост (инструменталност) или женственост (експресивност). През 70-те години се появява и нова концепция при изследването на полово-ролевите нагласи – идеята, че здравите мъже и жени могат да притежават сходни или андрогинни характеристики. Съвременният модел за андрогинност служи като рамка за интерпретирането на сходствата и различията между индивидите, според степента, в която те се описват в термините на характеристиките традиционно асоциирани с мъж (мъжествено) и с жена (женствено) (Cook, 1987).

Юношеството е забележително като социално-ролева перспектива, поради това че е преходен период, белязан от значима неувереност по отношение на разнообразието, което може да се толерира при изразяването на дадена роля. Изправени лице в лице с тази несигурност младите хора се оттеглят в сигурните стереотипни нагласи и поведението, което е заучено още от детска възраст. Полово-специфичните роли са особено важни за подрастващите, които преминават през половото съзряване и започват хетеросексуални взаимоотношения.

Изследванията консистетно установяват полови различия по отношение на полово-ролевите нагласи на юношите: момичетата обикновено се придържат към по-слабо традиционни нагласи отколкото момчетата (Katz & Ksansnak, 1994; McHale et al., 1999). Този модел предполага интензифициране на социалната категория пол през ранното юношество за момчетата, но не и за момичетата (Hill & Lynch, 1983).

Половата принадлежност, възрастта и социално-икономическия статус влияят на индивидуалните нагласи към половите роли (Lackey, 1989). Мъжествеността като социална нагласа играе голяма роля в създаването на юношеската училищна субкултура, която отчасти функционира, за да възпроизведе класовата структурата на обществото (MacLeod, 1987; Parker, 1996; Willis, 1981). Стилът на мъжественост в дадено училище често е отражение на социума в него (Connell, 1996; Skelton, 1996).

Полово-ролевите ориентации като предиктор на афективния баланс. Психолозите са посветили значимо внимание на взаимовръзката между пол и СПБ, и по-специално върху въпроса за взаимовръзката между нормите, свързани с пола и приспособяването към тях. Индивидуалните и нормативните различия при половото типизиране са взаимосвързани през целия жизнен цикъл. Тяхното влияниевърху адаптацията варира в зависимост от фазите на развитие. През юношеството, мъжествеността е по-тясно свързана с благополучието и емоционалния баланс на личността, отколкото женствеността или андрогинността (Whitley, 1983).

Себеоценка. В психологичната литеатура под себеоценка на личността най-общо се разбира “осъзнатото оценъчно-емоционално отношение към собствената личност" (Дилова, 1999). Операционализирането на себеоценката обикновено се свежда до поставянето й на единия от два полюса на определена оценъчна скала, като в този случай се говори за висока или ниска себеоценка.

Да имаш висока себеоценка означава да се гордееш със себе си, да се чувстваш по-висшестоящ от останалите и да отстояваш това свое виждане. Хората с висока себеоценка имат позитивна и добре определена представа за себе си (Baumeister, 1993). За разлика от тях, хората с ниска себеоценка са предпазливи и несигурни, а поведенческият им стил е ориентиран към редуциране на техните явни дефицити (Baumeister et al., 1989). Аз-концепциите при хората с ниска себеоценка се характеризират в по-голяма степен с обърканост и неутралност, отколкото с негативизъм (Baumgardner, 1990; Campbell, 1990).

Счита се, че във възрастта 10/12 – 20/22 години, определяна като юношеска, подрастващите са вече нясно с определени модели на своето поведение (Cole, 1960). Юношите виждат себе си все повече през призмата на личните си убеждения и стандарти и все по-малко в рамките на социалните сравнения (Наrter, 1998). Въпреки това, тяхното настроение може да се мени от нереалистична тревожност до много по-нереалистична самоувереност. Тези непрекъснати афективни промени намират своят външен израз в себеоценката на юношите, която е амбивалентна (Wolman, 1998).

Репрезентации на ниска юношеска себеоценка изследователите виждат в правонарушенията, ниските академични успехи, безразборния секс и суицидните мисли и поведение (Wolman, 1998, Harter, 1990). Високата себеоценка, обратно на това, се асоциира с високи академични упехи и лесно протичаща социална адаптация (DuBois, Bull, Sherman & Roberts, 1998).

Половата принадлежност на юношите влияе върху тяхната себеоценка. Като цяло момичетата притежават значимо по-негативно отношение към себе си, отколкото момчетата (Quatman & Watson, 2001; Балев, 2000). Изследвания установяват, че момичетата се срамуват от своите тела, чувстват се грозни и непривлекателни, а промените, които правят по отношение на телесния си облик ги карат да се чувстват още по-зле (Tiggemann, 2001; Offer & Ostrov, 1984; Силгиджиян, 1998). Като обяснение за по-ниската себеоценка при момичета в юношеска възраст, изследователите приемат, че момчетата са склонни да бъдат по-независими спрямо чуждото мнение, докато момичетата са по-склонни към комформизъм (Gordon, 1962).

Себеоценката като предиктор на афективния баланс.Себеоценката може да бъде особено важен модератор на позитивните афекти при определен тип позитивни жизнени събития. Тя регулира и разграничава позитивните и негативните афекти. Хората с ниска себеоценка, преживяващи позитивен афект изглежда потушават афекта, а тези с висока – го запазват. Тези наблюдения се потвърждават и от емпирични данни, които установяват корелация от .47 между себеоценката и измеренията на СПБ, като позитивния афект се свързва позитивно с позитивната себеоценка, а негативният афект се свързва с невротизъм и ниски нива на личностна компетентност (Costa & McCrae, 1980; Lucas, Diener & Suh, 1996).

 Релация между полово-ролевите нагласи, себеоценката и афективния баланс. Себеоценката се счита за ключов индикатор за психичното здраве, като позитивната себеоценка е от значение за афективния баланс на личността.И за двата пола в юношеска възраст андрогинната или мъжествената идентичност се асоциират с по-високи равнища на себеоценка, а женствената идентичност - с по-ниски (Antill & Cunningham, 1980; Whitley, 1983). Също така, мъжествените момичета постигат по-високи академични успехи, което е предиктор и за по-висока себеоценка при юношите. Един от основните въпроси при разграничаването на тези полово-ролеви идентичности е дали андрогинните юноши са по-адаптивни поведенчески и психологически здрави от мъжествените и/или женствените юноши? За сега психологичните изследванията не успяват да дадат категоричен отговор на този въпрос (Spence, Helmreich, & Stapp, 1975; Heilbrun, 1976; Jones, Chernovetz, Hansson, 1978).

 

 

 

PERSONAL PREDICTORS OF THE AFFECTIVE BALANCE DURING ADOLESCENCE

Eva Papazova